Есенен чийзкейк

Прекрасни дни.. Дъжд, есенни листа, мирис на сладкиш от печката и сгушена на дивана с най-мекото одеалце. Краят на ноември е тук  и ние успяхме да усетим духа на есента. Три дни не спря да вали. За пустиня е крайно нетипично, но климата се измени навсякъде и аз съм много доволна. Обичам и такива дни, в които мързелът надделява, леглото и  дивана са неоправени, покрити с пухкави възглавници и шарени завивки. Носи се миризмата и отвън и отвътре на красива, разлистена в жъло-кафявата гама природа. В часовете, в които тишината е пълна вкъщи, успявам да прелистя и разгледам много приятни блогове и да се спра на невероятна рецепта, която ще споделя с вас и още дузина приятели за Денят на Благодарността. Последният четвъртък от ноември. Месецът на тиквата и мустаците :)) Поздрави за теб, тате :)) Това е твоят месец ;) Тази година за първи път чух, че и мустаците ти празнуват :))) И защо пък не??

Тиквата е невероятен плодо-зеленчук. Аз обаче предпочитам да я ползвам като плод. Предполагам това не ви учудва, знаейки афинитета ми към сладкото ;) И реших да я вместя в чийзкейк. Един традиционен сладкиш за Америка, който много подхожда за повода ни за празнуване. Прочетох доста рецепти, но тази на която се спрях и доверих е в блога на една адашка и съгражданка. Чудно местенце, много интересно и приятно. чийзкейк с тиква ме плени и на визия и на вкус.  Не сбърках, препоръчвам го горещо. Избрах го заради техниката си на печене. Смятам, че всичко, което става бавно е най-добро!! И в живота и в печката :)) Единствените нещица, които промених в рецептата са това, че изпекох тиквата, преди да я пюрирам, сложих 350 гр. сирене маскрапоне + 350 гр. крем сирене, вместо само 700гр. крем сирене и добавих лимонова есенция вместо ванилия.

Ето какво се получи:

Вече чакам зимата… 

Сега остана само да Благодаря на всички, които ме харесват, обичат, търпят ме, изслушват ме, радват ми се, приятна съм им, приятелка съм им.. Благодаря ви, че сте до мен и ви има!!